За всеки тип жена
Съседката ми имаше перфектна къщата. Нито петънце от прахуляк,, всичко. Няма нищо ненужно по пода всичко е подредено. Не апартамент, а фотографирана фотография от дизайнерско списание. Дизайнът обаче не е съвременен, а поръчка „ един на един “.
Винаги съм била ревностна към такива дами. И в края на краищата тя работи от заран до вечер, и две деца, и брачен партньор а дома и наподобява ужасно. Без играчки на пода, без чинии на масата.
Представям си че съм безразборна жена и имам голяма къща с шатра столове и маса а в другия край си представям че има чаша вино, разхварлени чорапи … Каша … Е, няма по какъв начин та търча по през целия ден с парцал.
По едно време се пробвах по някакъв метод да се провеждам в това отношение – написах и изпълних всевъзможни проекти за летящата дама , участвах в маратони само че във един миг разбрах че нямам задоволително време и енргия за всичко.
Но съседката всичко беше е супер.
Само година по-късно разбрах повода за тази непорочност. Дамата просто оставя децата на вън да играят а тя прави цялата работа
Сутрин слушам писъка й (балконите са ни в съседство – и всичко се чува с от отворените прозорци): „ Март на улицата! Тук съм измил подовете.
Децата на съседката не се учеха добре крадяха пари от по-малките им съученици, биеха се с цел да им лишават телефона . От учебно заведение от време на време при тях идваха полиция и наставничество. Но какъв е смисълът? Родителите не пият, работят, хладилникът е цялостен, къщата е чиста – към този момент боли очите … Няма от какво да се окайвам.
За мен е по-добра във къщата ми да царува каша само че да бадем цялото смейство да се смеем беседваме да мирише на кафе и сладки неща. Редът и комфортът не е всичко, за мен е по важносемейството ми.
Благодаря ви за вниманието!
